Традиционните Делюви празници в Златоград предстоят на 22 и 23 септември, съобщиха от общинската администрация. Тържествата се организират от Община Златоград, Етнографския ареален комплекс и местни читалища. Възстановката "Един пазарен ден отпреди 100 г." ще се представи на 23 септември по калдъръмите на Стария град. Народни носии и градската мода от началото на миналия век ще дефилират по чаршията на Етнографския комплекс. Ретро атмосферата ще бъде загатната и с ресторант на открито "ХоРеМаг" на 22 септември от 18.30 часа.
Местата в хотелите в Златоград са почти изцяло резервирани за дните около Делювите празници, обясняват от Етнографския комплекс. Хиляди гости от страната и туристи от Северна Гърция се очакват в града за ежегодните Делюви празници.
Традиционните Делюви празници в Златоград предстоят на 22 и 23 септември, съобщиха от общинската администрация. Тържествата се организират от Община Златоград, Етнографския ареален комплекс и местни читалища. Възстановката "Един пазарен ден отпреди 100 г." ще се представи на 23 септември по калдъръмите на Стария град. Народни носии и градската мода от началото на миналия век ще дефилират по чаршията на Етнографския комплекс. Ретро атмосферата ще бъде загатната и с ресторант на открито "ХоРеМаг" на 22 септември от 18.30 часа.
Местата в хотелите в Златоград са почти изцяло резервирани за дните около Делювите празници, обясняват от Етнографския комплекс. Хиляди гости от страната и туристи от Северна Гърция се очакват в града за ежегодните Делюви празници.
„Станислав Сивриев”, предаде БТА. Наградата е присъдена с решение на Общинския съвет в Златоград. Отличието бе връчено на церемония днес в Етнографския ареален
комплекс в Златоград на тържествата, включени в програмата на ежегодните Делюви празници. По калдъръмите и мегдана на Стария град бе представена
възстановката „Един пазарен ден отпреди 100 години”.
В изследванията за Делю Войвода съм се старал да предам това, което съм научил от поколенията в Златоград, родени след 1850 г., заяви пред БТА
Величко Пачилов. Авторът на книгата „Излел е Делю Хайдутин” обяснява, че е предал образа на войводата такъв, какъвто е съхранен в паметта на
златоградчани. В книгата на 87-годишния Пачилов са цитирани и писмени източници от края на 19-и век, отнасящи се за делото на емблематичния за
Родопите хайдутин. Наред с полетялата в космоса песен в изпълнение на Валя Балканска, в проучването са възкресени още десетки народни песни от
Златоградско, посветени на Делю. Разказани са подвизите на легендарния хайдутин, превърнал се в закрилник и за християни, и за мюсюлмани.
Пресъздадена е легендата за смъртта на неуловимия войвода, застигнат от сребърен куршум. Възстановката „Един пазарен ден” препраща към атмосферата на старата
градска чаршия на Златоград от преди век. Участниците във възстановката дефилираха пременени в автентични носии и облекла от градската мода от
началото на 20-и век. Чорбаджии, търговци, латернаджии, глашатаи, вестникопродавци върнаха век назад по калдъръмите на Стария град.
Празничната атмосфера е допълнена от родопски каба гайди, а сред гайдарите от златоградския състав „Делю Хайдутин” е и кметът на общината
Мирослав Янчев. Делювите празници се организират от Община Златоград и Етнографския ареален комплекс. Златоград обяви 2017 за година на Делю Войвода, отбелязвайки 240 г. от неговото рождение.
„Станислав Сивриев”, предаде БТА. Наградата е присъдена с решение на Общинския съвет в Златоград. Отличието бе връчено на церемония днес в Етнографския ареален
комплекс в Златоград на тържествата, включени в програмата на ежегодните Делюви празници. По калдъръмите и мегдана на Стария град бе представена
възстановката „Един пазарен ден отпреди 100 години”.
В изследванията за Делю Войвода съм се старал да предам това, което съм научил от поколенията в Златоград, родени след 1850 г., заяви пред БТА
Величко Пачилов. Авторът на книгата „Излел е Делю Хайдутин” обяснява, че е предал образа на войводата такъв, какъвто е съхранен в паметта на
златоградчани. В книгата на 87-годишния Пачилов са цитирани и писмени източници от края на 19-и век, отнасящи се за делото на емблематичния за
Родопите хайдутин. Наред с полетялата в космоса песен в изпълнение на Валя Балканска, в проучването са възкресени още десетки народни песни от
Златоградско, посветени на Делю. Разказани са подвизите на легендарния хайдутин, превърнал се в закрилник и за християни, и за мюсюлмани.
Пресъздадена е легендата за смъртта на неуловимия войвода, застигнат от сребърен куршум. Възстановката „Един пазарен ден” препраща към атмосферата на старата
градска чаршия на Златоград от преди век. Участниците във възстановката дефилираха пременени в автентични носии и облекла от градската мода от
началото на 20-и век. Чорбаджии, търговци, латернаджии, глашатаи, вестникопродавци върнаха век назад по калдъръмите на Стария град.
Празничната атмосфера е допълнена от родопски каба гайди, а сред гайдарите от златоградския състав „Делю Хайдутин” е и кметът на общината
Мирослав Янчев. Делювите празници се организират от Община Златоград и Етнографския ареален комплекс. Златоград обяви 2017 за година на Делю Войвода, отбелязвайки 240 г. от неговото рождение.
Програма на Делювите празници в Златоград
17.09.2016г. (събота)
17:00 ч., Зала „Станислав Сивриев“ – Откриване на Делюви празници и представяне на изложбаот пленер „Възрожденският Златоград“ (8 – 17.09.2016)
18.09.2016г.(неделя)
10:00 ч., Градски стадион – Футболен турнир „За купата на Делю войвода“
23.09.2016г. (петък)
19:00 ч., ЕАК – Родопска вечер в ресторант на открито ХоРеМаг „Родопи“ с типичните за времето на ХоРеМаг-а ястия – мешана скара и боб с лютеница
24.09.2016г. (събота)
10:30 ч., ЕАК – Възстановка „Един пазарен ден отпреди 100 години“
19:00 ч., Ресторант „Александър“ – Празнична вечер с участието на група
Диана ЕкспресПрограма на Делювите празници в Златоград
17.09.2016г. (събота)
17:00 ч., Зала „Станислав Сивриев“ – Откриване на Делюви празници и представяне на изложбаот пленер „Възрожденският Златоград“ (8 – 17.09.2016)
18.09.2016г.(неделя)
10:00 ч., Градски стадион – Футболен турнир „За купата на Делю войвода“
23.09.2016г. (петък)
19:00 ч., ЕАК – Родопска вечер в ресторант на открито ХоРеМаг „Родопи“ с типичните за времето на ХоРеМаг-а ястия – мешана скара и боб с лютеница
24.09.2016г. (събота)
10:30 ч., ЕАК – Възстановка „Един пазарен ден отпреди 100 години“
19:00 ч., Ресторант „Александър“ – Празнична вечер с участието на група
Диана ЕкспресКаменни артефакти от различни епохи са събрани в новооткрит лапидариум в Златоград
Каменни артефакти от различни епохи са събрани в открития в Златоград лапидариум. Изложена е каменна пластика с археологическо съдържание, което ни дава основание да говорим за лапидарий, заяви при откриването археологът Никола Дамянов, бивш директор на Регионалния исторически музей в Смолян. Сред експозицията в двора на Етнографския музей в града е поставен и фалшификат. Изсеченият от съвременен каменоделец надпис ще бъде включен в колекцията от фалшификати като част от подготвяната нова експозиция в Етнографския музей на Златоград, съобщи проф. Николай Овчаров. Според него подобен отдел, в който ще се изложат умело направени фалшификати, ще покаже историята на този древен занаят, който в наши дни се превръща в един от най-доходоносните бизнеси по света. Още през 30-те години на миналия век известният български археолог и нумизмат проф. Герасимов прави малка изложба от монети фалшификати, разказва Никола Дамянов. По негово мнение такава изложба в наши дни ще илюстрира мястото на фалшификатите в науката, а и ще подейства възпитателно за хората, за да не се предоверяват и да не бъдат лъгани от фалшификатори.Надписът, експониран в лапидариума е показан като класически пример за фалшификат. „Виждайки го за първи път реших, че ако е оригинален надпис, това променя българската история”, обяснява проф. Овчаров. По-късно се установява ,че каменната плоча е изсечена в наши дни. Каменна надгробна стела от Римската епоха, детайл от римски саркофаг са част от експонатите в лапидариума. Интересен артефакт е надгробен камък, който според Никола Дамянов е паметник на криптохристиянството /тайно, скрито християнство/. Това е времето в края на 16- и и 17-и век, когато мюсюлманството е факт и в Родопите, част от родопчани в приели мюсюлманската религия, но в своето мнозинство привидно, защото вътре в семейна среда те скрито изповядвали отческата си религия, обяснява Никола Дамянов. Изсеченият кръст върху надгробния паметник е доказателство за това, че те продължавали да поставят скрито християнски знаци в някои от погребенията.
Източник: БТА
Каменни артефакти от различни епохи са събрани в новооткрит лапидариум в Златоград
Каменни артефакти от различни епохи са събрани в открития в Златоград лапидариум. Изложена е каменна пластика с археологическо съдържание, което ни дава основание да говорим за лапидарий, заяви при откриването археологът Никола Дамянов, бивш директор на Регионалния исторически музей в Смолян. Сред експозицията в двора на Етнографския музей в града е поставен и фалшификат. Изсеченият от съвременен каменоделец надпис ще бъде включен в колекцията от фалшификати като част от подготвяната нова експозиция в Етнографския музей на Златоград, съобщи проф. Николай Овчаров. Според него подобен отдел, в който ще се изложат умело направени фалшификати, ще покаже историята на този древен занаят, който в наши дни се превръща в един от най-доходоносните бизнеси по света. Още през 30-те години на миналия век известният български археолог и нумизмат проф. Герасимов прави малка изложба от монети фалшификати, разказва Никола Дамянов. По негово мнение такава изложба в наши дни ще илюстрира мястото на фалшификатите в науката, а и ще подейства възпитателно за хората, за да не се предоверяват и да не бъдат лъгани от фалшификатори.Надписът, експониран в лапидариума е показан като класически пример за фалшификат. „Виждайки го за първи път реших, че ако е оригинален надпис, това променя българската история”, обяснява проф. Овчаров. По-късно се установява ,че каменната плоча е изсечена в наши дни. Каменна надгробна стела от Римската епоха, детайл от римски саркофаг са част от експонатите в лапидариума. Интересен артефакт е надгробен камък, който според Никола Дамянов е паметник на криптохристиянството /тайно, скрито християнство/. Това е времето в края на 16- и и 17-и век, когато мюсюлманството е факт и в Родопите, част от родопчани в приели мюсюлманската религия, но в своето мнозинство привидно, защото вътре в семейна среда те скрито изповядвали отческата си религия, обяснява Никола Дамянов. Изсеченият кръст върху надгробния паметник е доказателство за това, че те продължавали да поставят скрито християнски знаци в някои от погребенията.
Източник: БТА
Pamporovo
Интернет страницата не използва бисквитки (cookies).
Скъпи потребители,
От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.
Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)
Във връзка с това Родопи нюз ЕООД приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.
Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.
собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян