Миньор пострада в рудник „Върба-Батанци“
На 16.03.2020г. около 14:15 часа на тел.112 е получен сигнал, че в рудник участък "Върба-Батанци" по време на работа на първа смяна е възникнала злополука. На хоризонт 590, блок №21 /наклонена галерия-север/, при окопаване на работното място се свлича скална маса и удря работника 52-годишен работник. Мъжът е получил травми и фрактури на китката и дланта. Местопроизшествието е посетено от дежурна оперативна група при РУ-Мадан. Извършен е оглед и е образувано досъдебно производство. Причините за инцидента са в процес на изясняване. Работата по случая продължава.
Миньор пострада в рудник „Върба-Батанци“
На 16.03.2020г. около 14:15 часа на тел.112 е получен сигнал, че в рудник участък "Върба-Батанци" по време на работа на първа смяна е възникнала злополука. На хоризонт 590, блок №21 /наклонена галерия-север/, при окопаване на работното място се свлича скална маса и удря работника 52-годишен работник. Мъжът е получил травми и фрактури на китката и дланта. Местопроизшествието е посетено от дежурна оперативна група при РУ-Мадан. Извършен е оглед и е образувано досъдебно производство. Причините за инцидента са в процес на изясняване. Работата по случая продължава.
17 спасители обслужват 1500 подземни работници в Родопите
Минноспасителна служба в Мадан съществува повече от половин век. Тук работят 17 спасители, които обслужват 1500 души подземни работници. Всички са били миньори, спасили са живота на стотици свои колеги.„ Нашата основна задача е да изкараме пострадалия от рудника, да му окажем първа помощ, по най-безопасния начин да го изкараме от рудника, да го транспортираме до най-близкото лечебно заведение. Тази работа носи после, след работа ти носи удовлетворение, когато го извадиш човека и когато видиш в очите му така, излъчването на очите на човека се променя“, каза Венцислав Блатев, ръководител на ЦМСС-Мадан. По време на акция трябва да има желязна дисциплина, спастелите нямат право на грешки. Спасителните операции се извършват средно на около 300 метра под земята. Много важно е оборудването на спасителите. През последните две години новото ръководство на Горубсо-Мадан е оборудвало спасителите с модерни апарати, необходими за нормалната им работа.
Синхрон: Венцислав Блатев, ръководител на ЦМСС-Мадан.Тъжното обаче, е че няма млади хора, които искат да работят тази професия, защото е много трудна и рискова. Средната възраст на спасителите е 45 години. „ Основното не е заплащането, заплащането в последно време е добро, но все пак желаещи няма. –А вие спомняте ли си първия път, когато ходихте на спасителна акция?- След първия ми смъртен случай, когато ходих, 2002 г., след като се върнах , като се прибрах, влезнах в банята да се къпя и си поплаках малко, да си кажа честно“.
И въпреки риска , благодарността на хората е това , което топли сърцата на спасителите.
17 спасители обслужват 1500 подземни работници в Родопите
Минноспасителна служба в Мадан съществува повече от половин век. Тук работят 17 спасители, които обслужват 1500 души подземни работници. Всички са били миньори, спасили са живота на стотици свои колеги.„ Нашата основна задача е да изкараме пострадалия от рудника, да му окажем първа помощ, по най-безопасния начин да го изкараме от рудника, да го транспортираме до най-близкото лечебно заведение. Тази работа носи после, след работа ти носи удовлетворение, когато го извадиш човека и когато видиш в очите му така, излъчването на очите на човека се променя“, каза Венцислав Блатев, ръководител на ЦМСС-Мадан. По време на акция трябва да има желязна дисциплина, спастелите нямат право на грешки. Спасителните операции се извършват средно на около 300 метра под земята. Много важно е оборудването на спасителите. През последните две години новото ръководство на Горубсо-Мадан е оборудвало спасителите с модерни апарати, необходими за нормалната им работа.
Синхрон: Венцислав Блатев, ръководител на ЦМСС-Мадан.Тъжното обаче, е че няма млади хора, които искат да работят тази професия, защото е много трудна и рискова. Средната възраст на спасителите е 45 години. „ Основното не е заплащането, заплащането в последно време е добро, но все пак желаещи няма. –А вие спомняте ли си първия път, когато ходихте на спасителна акция?- След първия ми смъртен случай, когато ходих, 2002 г., след като се върнах , като се прибрах, влезнах в банята да се къпя и си поплаках малко, да си кажа честно“.
И въпреки риска , благодарността на хората е това , което топли сърцата на спасителите.
17 спасители обслужват 1500 подземни работници в Родопите
Минноспасителна служба в Мадан съществува повече от половин век. Тук работят 17 спасители, които обслужват 1500 души подземни работници. Всички са били миньори, спасили са живота на стотици свои колеги.„ Нашата основна задача е да изкараме пострадалия от рудника, да му окажем първа помощ, по най-безопасния начин да го изкараме от рудника, да го транспортираме до най-близкото лечебно заведение. Тази работа носи после, след работа ти носи удовлетворение, когато го извадиш човека и когато видиш в очите му така, излъчването на очите на човека се променя“, каза Венцислав Блатев, ръководител на ЦМСС-Мадан. По време на акция трябва да има желязна дисциплина, спастелите нямат право на грешки. Спасителните операции се извършват средно на около 300 метра под земята. Много важно е оборудването на спасителите. През последните две години новото ръководство на Горубсо-Мадан е оборудвало спасителите с модерни апарати, необходими за нормалната им работа.Тъжното обаче, е че няма млади хора, които искат да работят тази професия, защото е много трудна и рискова. Средната възраст на спасителите е 45 години.
И въпреки риска , благодарността на хората е това , което топли сърцата на спасителите.
Петър Кадиев: Не може възрастта за пенсиониране да е еднаква и за този, който работи на компютър, и за миньора
Миньори от Мадан потърсиха съдействие за ранното пенсиониране от депутата от Смолянски регион Петър Кадиев /АБВ/
Група от дружествения синдикат при КНСБ от „Горубсо” в Мадан, водени от синдикалния лидер Румен Каров, се срещнаха с народния представител от Смолянски избирателен район Петър Кадиев /АБВ/ и поставиха пред него наболелия пробелем, свързан с пенсионната реформа при миньорите. „Работим при специфични условия, които няма как да се променят. Ние сме се съгласили да работим при тези тежки условия, но за сметка на това настояваме да се запази ранното пенсиониране за миньорите. Когато в Народното събрание видят, че има миньори столетници, тогава да променят пенсионната система. Миньорите живеят не повече от 60 – 62 години”, заяви председателят на КНСБ в Мадан Румен Каров.
Секретарят на синдикалната организация Хилми Филети обясни, че в региона рудодобивът е структуроопределящ отрасъл. „Всички предпоставки за развитие на рудодобива ги има. В професионалната гимназия в Мадан са възстановени специалности, свързани с този отрасъл. Възобновяват се участъци...... Остава да се намери балансът, който да обслужи интереса на подземните работниците, а той е да се запазят социалните им придобивки”, посочи Хилми Филети.
„Влезнали сме в рудниците с надежда да се пенсионираме на 45 години, сега ни казват, че ще ни пенсионират на 58 г. Какъв е смисълът да си дадем здравето, като можем да работим нещо друго още пет години – до 63, но пък ще бъдем по-добре?”, попитаха миньорите. По думите им ранното пенсиониране е важно за тях, за да не натоварват и здравната система със заболявания.
Народният представител от АБВ Петър Кадиев прояви разбиране към подземните работници. „Влизал съм в мина и знам за какво става въпрос. Трябва да ви кажа, че ако депутатите слязат под земята само за 15 минути, ще се откажат от пенсионната реформа за миньорите. Не може възрастта за пенсиониране да е еднаква и за този, който работи на компютър, и за този, който е в рудника. Ще направя всичко възможно, за да надделее разумът над всякакви политически пристрастия”, категоричен беше Кадиев.
На въпрос с какъв ресурс разполагат мините в нашия край, подземните работници от Мадан му отговориха, че до момента са изразходвани едва 35 %. „Имаме подземни богатства за десетилетия напред, неслучайно в момента се възобновяват рудници. Перспективата е добра”, посочиха миньорите.
Пресслужба на АБВ - Смолян
Pamporovo
Интернет страницата не използва бисквитки (cookies).
Скъпи потребители,
От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.
Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)
Във връзка с това Родопи нюз ЕООД приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.
Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.
собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян