Български астрономи заминават през април на експедиция в Мексико за наблюдение на пълно слънчево затъмнение
 
Екип астрономи от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) при БАН ще заминат през април на експедиция в Мексико, откъдето ще наблюдават пълно слънчево затъмнени на 8 април. Това съобщи пред БТА Никола Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория Рожен, който ще бъде част от екипа. Пълните слънчеви затъмнения са важни за астрономията, защото при тях е възможно от Земята да се наблюдава слънчевата корона в детайли и на практика на големи разстояния от Слънцето, коментира Никола Петров. Той уточни, че следващото пълно слънчево затъмнение, което би могло да се наблюдава от територията на България, ще бъде на 3 септември 2081 г.
Българските астрономи ще наблюдават явлението от район на около 300 км северозападно от Монтерей. Слънчевата корона за всяко слънчево затъмнение е уникална от гледна точка на това, че се определя от слънчевата активност, а не може да има една и съща слънчева активност по време на различни затъмнения, посочи астрономът. Той допълни, че българският екип от четирима човека си е поставил за цел изпълнението на няколко наблюдателни задачи.
Една от основните задачи на екипа български астрономи в Мексико се основава на поляризационни наблюдения. Тези наблюдения са свързани с определяне разпределението на електронната плътност на слънчевата корона.
Друга възможна задача по време на слънчевото затъмнение според Никола Петров е да се търси коя е най-близката граница, до която може да се наблюдава неутрален прах, който е съставна част на междупланетното пространство на Слънчевата система. Научният интерес на участниците в експедицията по тази задача е насочен към наблюдение на процесите на сублимация на неутрален прах. Достигайки на достатъчно близко разстояние до Слънцето, под въздействие на слънчевата радиация, неутралният прах преминава от твърдо състояние в газообразно, т.е. протича процес на сублимация. Във времето, през което този прах се нагрява и сублимира се случва така, че той да излъчва слаба светлина, обяснява директорът на Роженската обсерватория. По думите му този наблюдателен експеримент ще се извърши с помощта на специфични филтри, с които може да се наблюдава именно светенето в определена дължина на вълната от електромагнитния спектър и по този начин да се регистрират границите на съществуването на този неутрален прах.
Друга задача на експедицията е свързана с определяне фината структурата на слънчевата корона в бяла светлина, т.е. използване на неутрални филтри по време на пълното слънчево затъмнение. Това ще позволи да се направи оценка за различни магнитни структури, разпределени във височина, в зависимост от локални активни слънчеви образувания.
Подобни експедиции на българските астрономи до далечни места за наблюдения стават възможни през последните четири години благодарение на проекти към МОН по фонд „Научна изследвания“, уточни Никола Петров. След наблюденията на затъмнението, от 9 до 13 април българският екип ще участва в научна конференция в Монтерей.
 
Български астрономи заминават през април на експедиция в Мексико за наблюдение на пълно слънчево затъмнение
 
Екип астрономи от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) при БАН ще заминат през април на експедиция в Мексико, откъдето ще наблюдават пълно слънчево затъмнени на 8 април. Това съобщи пред БТА Никола Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория Рожен, който ще бъде част от екипа. Пълните слънчеви затъмнения са важни за астрономията, защото при тях е възможно от Земята да се наблюдава слънчевата корона в детайли и на практика на големи разстояния от Слънцето, коментира Никола Петров. Той уточни, че следващото пълно слънчево затъмнение, което би могло да се наблюдава от територията на България, ще бъде на 3 септември 2081 г.
Българските астрономи ще наблюдават явлението от район на около 300 км северозападно от Монтерей. Слънчевата корона за всяко слънчево затъмнение е уникална от гледна точка на това, че се определя от слънчевата активност, а не може да има една и съща слънчева активност по време на различни затъмнения, посочи астрономът. Той допълни, че българският екип от четирима човека си е поставил за цел изпълнението на няколко наблюдателни задачи.
Една от основните задачи на екипа български астрономи в Мексико се основава на поляризационни наблюдения. Тези наблюдения са свързани с определяне разпределението на електронната плътност на слънчевата корона.
Друга възможна задача по време на слънчевото затъмнение според Никола Петров е да се търси коя е най-близката граница, до която може да се наблюдава неутрален прах, който е съставна част на междупланетното пространство на Слънчевата система. Научният интерес на участниците в експедицията по тази задача е насочен към наблюдение на процесите на сублимация на неутрален прах. Достигайки на достатъчно близко разстояние до Слънцето, под въздействие на слънчевата радиация, неутралният прах преминава от твърдо състояние в газообразно, т.е. протича процес на сублимация. Във времето, през което този прах се нагрява и сублимира се случва така, че той да излъчва слаба светлина, обяснява директорът на Роженската обсерватория. По думите му този наблюдателен експеримент ще се извърши с помощта на специфични филтри, с които може да се наблюдава именно светенето в определена дължина на вълната от електромагнитния спектър и по този начин да се регистрират границите на съществуването на този неутрален прах.
Друга задача на експедицията е свързана с определяне фината структурата на слънчевата корона в бяла светлина, т.е. използване на неутрални филтри по време на пълното слънчево затъмнение. Това ще позволи да се направи оценка за различни магнитни структури, разпределени във височина, в зависимост от локални активни слънчеви образувания.
Подобни експедиции на българските астрономи до далечни места за наблюдения стават възможни през последните четири години благодарение на проекти към МОН по фонд „Научна изследвания“, уточни Никола Петров. След наблюденията на затъмнението, от 9 до 13 април българският екип ще участва в научна конференция в Монтерей.
 
Първи изображения с новия 1,5-мeтров телескоп на Рожен ще бъдат представени на изложба в БАН
 
Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен ще могат да се видят от 9 октомври в продължение на седмица на изложба в Централното фоайе на БАН. Сред тях са снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.
Чрез десетки други снимки и видеа експозицията разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО - от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли т. г. Телескопът, произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, бележи несъмнено най-успешния етап от осъществяването на проекта РАЦИО, финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027), координирана от Министерството на образованието и науката. Официалното откриване на телескопа в НАО Рожен се състоя в присъствието на министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на образованието проф. Галин Цоков и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. На този вълнуващ за цялата астрономическа общност в страната момент са посветени няколко кадъра от изложбата.
Откриването й ще бъде съпътствано с премиерата на документалния филм „Новият телескоп“, с автори журналистът Димитър Сотиров и операторът Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането, днешният ден и перспективите пред модерното съоръжение, с помощта на което ИА с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.
От годината на своето създаване – 1981 г. до днес Националната астрономическа обсерватория в Рожен запазва водещата си позиция на научно-изследователски и образователен център в Югоизточна Европа. Очакванията са това развитие да продължи със завършването през 2025 г. на първата българска станция на паневропейския радио телескоп LOFAR. В момента усилено се работи по нейното изграждане и свързване към останалите 53 станции, разположени в различни европейски държави.
Първи изображения с новия 1,5-мeтров телескоп на Рожен ще бъдат представени на изложба в БАН
 
Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен ще могат да се видят от 9 октомври в продължение на седмица на изложба в Централното фоайе на БАН. Сред тях са снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.
Чрез десетки други снимки и видеа експозицията разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО - от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли т. г. Телескопът, произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, бележи несъмнено най-успешния етап от осъществяването на проекта РАЦИО, финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027), координирана от Министерството на образованието и науката. Официалното откриване на телескопа в НАО Рожен се състоя в присъствието на министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на образованието проф. Галин Цоков и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. На този вълнуващ за цялата астрономическа общност в страната момент са посветени няколко кадъра от изложбата.
Откриването й ще бъде съпътствано с премиерата на документалния филм „Новият телескоп“, с автори журналистът Димитър Сотиров и операторът Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането, днешният ден и перспективите пред модерното съоръжение, с помощта на което ИА с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.
От годината на своето създаване – 1981 г. до днес Националната астрономическа обсерватория в Рожен запазва водещата си позиция на научно-изследователски и образователен център в Югоизточна Европа. Очакванията са това развитие да продължи със завършването през 2025 г. на първата българска станция на паневропейския радио телескоп LOFAR. В момента усилено се работи по нейното изграждане и свързване към останалите 53 станции, разположени в различни европейски държави.
Първи изображения с новия 1,5-мeтров телескоп на Рожен ще бъдат представени на изложба в БАН
 
Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен ще могат да се видят от 9 октомври в продължение на седмица на изложба в Централното фоайе на БАН. Сред тях са снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.
Чрез десетки други снимки и видеа експозицията разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО - от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли т. г. Телескопът, произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, бележи несъмнено най-успешния етап от осъществяването на проекта РАЦИО, финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027), координирана от Министерството на образованието и науката. Официалното откриване на телескопа в НАО Рожен се състоя в присъствието на министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на образованието проф. Галин Цоков и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. На този вълнуващ за цялата астрономическа общност в страната момент са посветени няколко кадъра от изложбата.
Откриването й ще бъде съпътствано с премиерата на документалния филм „Новият телескоп“, с автори журналистът Димитър Сотиров и операторът Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането, днешният ден и перспективите пред модерното съоръжение, с помощта на което ИА с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.
От годината на своето създаване – 1981 г. до днес Националната астрономическа обсерватория в Рожен запазва водещата си позиция на научно-изследователски и образователен център в Югоизточна Европа. Очакванията са това развитие да продължи със завършването през 2025 г. на първата българска станция на паневропейския радио телескоп LOFAR. В момента усилено се работи по нейното изграждане и свързване към останалите 53 станции, разположени в различни европейски държави.
Първи изображения с новия 1,5-мeтров телескоп на Рожен ще бъдат представени на изложба в БАН
 
Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен ще могат да се видят от 9 октомври в продължение на седмица на изложба в Централното фоайе на БАН. Сред тях са снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.
Чрез десетки други снимки и видеа експозицията разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО - от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли т. г. Телескопът, произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, бележи несъмнено най-успешния етап от осъществяването на проекта РАЦИО, финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027), координирана от Министерството на образованието и науката. Официалното откриване на телескопа в НАО Рожен се състоя в присъствието на министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на образованието проф. Галин Цоков и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. На този вълнуващ за цялата астрономическа общност в страната момент са посветени няколко кадъра от изложбата.
Откриването й ще бъде съпътствано с премиерата на документалния филм „Новият телескоп“, с автори журналистът Димитър Сотиров и операторът Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането, днешният ден и перспективите пред модерното съоръжение, с помощта на което ИА с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.
От годината на своето създаване – 1981 г. до днес Националната астрономическа обсерватория в Рожен запазва водещата си позиция на научно-изследователски и образователен център в Югоизточна Европа. Очакванията са това развитие да продължи със завършването през 2025 г. на първата българска станция на паневропейския радио телескоп LOFAR. В момента усилено се работи по нейното изграждане и свързване към останалите 53 станции, разположени в различни европейски държави.
Над 90 участници се включиха в конкурса ни за автентична мъжка, женска и детска народна носия
 
Невероятна палитра от багри ,шевици, пъстри престилки, разноцветни сукмани, мъжки премени ,съхранен и предавани от поколение на поколение събрани на една сцена - сцената на "Рожен" 2023!
Чаровната 3-годишна Иоанна Георгиева от с. Милковица спечели първо място при автентичните детски носии.
Първа награда за автентична женска народна носия получи Мария Поппалова от Смолян, На второ място журито класира Невенка Костадинова от Босилекград, Сърбия, а на трето - Стаматка Кирилова от с. Соколово, община Балчик и Севда Апостолова от с. Беден, община Девин..
При мъжките носии първото място отиде при Герасим Герасимов от с. Китово, община Видин. Втори стана Ивайло Михайлов от с. Блатешница,
Над 90 участници се включиха в конкурса ни за автентична мъжка, женска и детска народна носия
 
Невероятна палитра от багри ,шевици, пъстри престилки, разноцветни сукмани, мъжки премени ,съхранен и предавани от поколение на поколение събрани на една сцена - сцената на "Рожен" 2023!
Чаровната 3-годишна Иоанна Георгиева от с. Милковица спечели първо място при автентичните детски носии.
Първа награда за автентична женска народна носия получи Мария Поппалова от Смолян, На второ място журито класира Невенка Костадинова от Босилекград, Сърбия, а на трето - Стаматка Кирилова от с. Соколово, община Балчик и Севда Апостолова от с. Беден, община Девин..
При мъжките носии първото място отиде при Герасим Герасимов от с. Китово, община Видин. Втори стана Ивайло Михайлов от с. Блатешница,

Pamporovo

V1 250x250 BG 2018

rodopinews 640pxX640px

 

Интернет страницата  не използва бисквитки (cookies).

Скъпи потребители,

От  25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това Родопи нюз ЕООД  приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

 собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян

 

В момента има 77  гости и няма потребители и в сайта