90 години седмица на гората
През тази година за 90-ти път лесовъдската колегия, горските труженици и българската общественост отбелязват Седмица на гората от 02.04.2015г. до 09.04.2015 г. под мотото "Гората – мост към бъдещето". Празникът Седмица на гората има достойна история, сътворена от достойни и всеотдайни хора, професионалисти, посветили живота си на една кауза – българската гора и нейното добруване. През 1891 г. кюстендилският учител Йордан Митрев поставя основите на бъдещия лесопарк "Хисарлъка". Това дело е предвестник на бъдещият Празник на залесяването у нас. Празникът на залесяването в България се провежда за първи път на 12 април /Благовещение/ 1925 г. На този ден в храм-паметника "Св.Александър Невски" е отслужен молебен за граждани, учители и ученици, след което участниците извършват залесяване в парковете и покрайнините на София. Засадени са 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг. семена. На следващата година те са съответно 3 120 000 дръвчета и 208 кг. семена, което говори за широкото обществено одобрение и съпричастност. Със закона за горите, приет през 1925 год. Празникът на залесяването е нормативно утвърден, като в чл.131 е записано, че " всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и в горските култули. Освен това, всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища, заедно с учителите, а така също войската и трудоваците. За първи път предложението Празника на залесяването да продължи цяла седмица вместо ден е изказано през 1934 г.на страниците на списание "Горски преглед" от стажант-лесовъда Георги Минков. Същата година то се осъществява на практика – от 15 до 22 април се провежда празникът, официално наречен СЕДМИЦА НА ГОРАТА. Тя е открита по радиото със словото на Илия Стоянов – началник на отделението за горите и лова към Министерството на земеделието и държавните имоти и продължава със "сказки" /беседи/ за гората. Местните горски органи из страната също организират беседи и залесявания. И през следващите години ежегодно се провежда "Седмица на гората, като целта е "словесна, печатна, картинна и др. пропаганда за запазването и разумното използване на на българските гори, на които се гледа от много среди като на неизчерпаем източник за задоволяване само на потребността от строителни и горивни материали, без да се държи сметка за тежките последствия от неразумното им ползване."
Разразилата се Втора световна война спира тържествеността на празника, но не и неговия смисъл.
През 1956 г. Седмицата на гората е възстановена и именно тогава с решение на Министерския съвет от 4 февруари е регламентирано тя да се провежда винаги през първата цяла седмица на април. Целта и задачите са благородни – "дните на седмицата да бъдат дни на широко популяризиране на огромното значение на горите и масово участие на нашия народ в борбата за опазване и подобряване състоянието на горите".
За 136 години от създаването на централната горска служба през 1878 г. са извършени залесявания върху над 24 млн. дка, като част от площите за интензивно дървопроизводство или освободените след окончателна сеч, след снеговали, ветроломи, повреди от болести и вредители са залесявани по няколко пъти. Новите гори възлизат на 18 млн.дка, като над 7 800 000 от тях са с изключително противоерозионно предназначение.
И днес най-важна задача на лесовъдите и на цялото общество е опазване и подобряване състоянието на горите, така, че с гордост и достойнство да завещаем на бъдните поколения Вечна българска гора.
