С редица инициативи ЮЦДП отбелязва Седмицата на гората 2024г.
С редица инициативи Централното управление на ЮЦДП-гр. Смолян ще
отбележи Седмицата на гората 2024г. Тази година честването ще премине
под мотото „Гората е живот … и обща отговорност!“.
Южноцентралното държавно предприятие, съвместно с Регионална библиотека
„Николай Вранчев“ - гр. Смолян, обявиха конкурс за къс разказ и
стихотворение на тема „Гората е живот и споделена отговорност“.
Награждаването на отличените участници в конкурса ще се проведе на 5
април от 14.00 ч. в РБ „Николай Вранчев“- гр. Смолян. Заедно с това, ще
бъдат връчени и призовете „Лесовъд на годината“ за 2023г. и „За цялостен
лесовъдски принос“ за 2023г. за регион Смолян. /ЮЦДП-гр. Смолян/.
На 2 април ЮЦДП-Смолян, ДГС Смилян и ДГС Борино, ще раздадат на
гражданите фиданки птиче грозде, смърч, арония, киселица и конски
кестен. Желаещите могат да ги получат от 11.30 до 13.00 часа на
локалното платно пред Областна администрация Смолян /под моста/.
На 9 април ЮЦДП-Смолян и ДГС-„Доспат“ организират мащабна акция по
залесяване с участието на представители на териториалните поделения,
държавни и общински институции, ученици и доброволци. Предвижда се да
бъде залесена площ от 6 дка в местността „Омана“, землище на Доспат,
която пострада от ветровал през 2022г.
На 28 март от 14.00 ч. служителите на ЦУ на ЮЦДП ще почистят района
около административната сграда в Смолян. На 29 март от 13.00 ч. ще се
проведе състезание по залесяване в разсадника на ДГС Смилян, с участие
на ученици местното училище СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Инициативата е
съвместна на ЮЦДП и ДГС Смилян.
На 17 и 18 април в Спортната зала на гр. Ардино ще се проведе турнир по
тенис на маса за служители на ЮЦДП от областите Смолян, Кърджали,
Пловдив и Пазарджик. Инициативата е съвместна на ЮЦДП и ДГС Ардино. В
проявите за отбелязването на Седмица на гората 2024г. е планирана и още
една обща инициатива на ЮЦДП и ДГС Ардино- пленер по рисуване на открито
на тема „Красотата на моя роден край“. Той ще се проведе на 17-18 май в
района на „Дяволски мост“ -гр. Ардино. В проявата ще се включат ученици
от Ардино и Школата по рисуване към ОДК - гр. Ардино.
По повод честването на Седмицата на гората, във всички държавни горски и
ловни стопанства в териториалния обхват на ЮЦДП, има организирани
прояви, които включват залесяване, почистване на горски територии и
природни забележителности, занимания с деца по Горска педагогика,
конкурси за рисунки, стихотворения и разкази, за изработване на пана от
природни материали и др.
ЮЦДП ще вземе активно участие и в Международното изложение ПРИРОДА, ЛОВ,
РИБОЛОВ, което се открива на 3 април в Пловдив. Програмата на събитията
на териториалните поделения на ЮЦДП, посветени на „Седмица на гората“-
2024г., може да видите тук:
https://ucdp-smolian.com/bg/1710940702.html
отбележи Седмицата на гората 2024г. Тази година честването ще премине
под мотото „Гората е живот … и обща отговорност!“.
Южноцентралното държавно предприятие, съвместно с Регионална библиотека
„Николай Вранчев“ - гр. Смолян, обявиха конкурс за къс разказ и
стихотворение на тема „Гората е живот и споделена отговорност“.
Награждаването на отличените участници в конкурса ще се проведе на 5
април от 14.00 ч. в РБ „Николай Вранчев“- гр. Смолян. Заедно с това, ще
бъдат връчени и призовете „Лесовъд на годината“ за 2023г. и „За цялостен
лесовъдски принос“ за 2023г. за регион Смолян. /ЮЦДП-гр. Смолян/.
На 2 април ЮЦДП-Смолян, ДГС Смилян и ДГС Борино, ще раздадат на
гражданите фиданки птиче грозде, смърч, арония, киселица и конски
кестен. Желаещите могат да ги получат от 11.30 до 13.00 часа на
локалното платно пред Областна администрация Смолян /под моста/.
На 9 април ЮЦДП-Смолян и ДГС-„Доспат“ организират мащабна акция по
залесяване с участието на представители на териториалните поделения,
държавни и общински институции, ученици и доброволци. Предвижда се да
бъде залесена площ от 6 дка в местността „Омана“, землище на Доспат,
която пострада от ветровал през 2022г.
На 28 март от 14.00 ч. служителите на ЦУ на ЮЦДП ще почистят района
около административната сграда в Смолян. На 29 март от 13.00 ч. ще се
проведе състезание по залесяване в разсадника на ДГС Смилян, с участие
на ученици местното училище СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Инициативата е
съвместна на ЮЦДП и ДГС Смилян.
На 17 и 18 април в Спортната зала на гр. Ардино ще се проведе турнир по
тенис на маса за служители на ЮЦДП от областите Смолян, Кърджали,
Пловдив и Пазарджик. Инициативата е съвместна на ЮЦДП и ДГС Ардино. В
проявите за отбелязването на Седмица на гората 2024г. е планирана и още
една обща инициатива на ЮЦДП и ДГС Ардино- пленер по рисуване на открито
на тема „Красотата на моя роден край“. Той ще се проведе на 17-18 май в
района на „Дяволски мост“ -гр. Ардино. В проявата ще се включат ученици
от Ардино и Школата по рисуване към ОДК - гр. Ардино.
По повод честването на Седмицата на гората, във всички държавни горски и
ловни стопанства в териториалния обхват на ЮЦДП, има организирани
прояви, които включват залесяване, почистване на горски територии и
природни забележителности, занимания с деца по Горска педагогика,
конкурси за рисунки, стихотворения и разкази, за изработване на пана от
природни материали и др.
ЮЦДП ще вземе активно участие и в Международното изложение ПРИРОДА, ЛОВ,
РИБОЛОВ, което се открива на 3 април в Пловдив. Програмата на събитията
на териториалните поделения на ЮЦДП, посветени на „Седмица на гората“-
2024г., може да видите тук:
https://ucdp-smolian.com/bg/1710940702.html
Продължава усвояването на пострадалата дървесина от ветролом и ветровал в държавните стопанства на ЮЦДП - гр. Смолян.
Продължава усвояването на пострадалата дървесина от ветролом и ветровал в държавните стопанства на ЮЦДП - гр. Смолян.
На 17.09.2022г., в териториалния обхват на ТП „ДГС Доспат“ премина природно бедствие - вихрова буря. Тя причини значителни щети на
насажденията и в ДЛС Широка поляна, ДГС Борино, като има засегнати гори и в ДЛС Борово и ДЛС Извора.
След усърдна теренна работа от служителите се установи, че на територията на ДГС Доспат щетите са нанесени на площ от 98,8 ха. За период от една година е освободена площ от 74,5 ха от пострадалата дървесина. Остава да се извършват дейности по усвояване на пострадала дървесина на площ от 24,3 ха. За да бъдат предприети действия по възобновяване на пострадалите площи, е необходимо те да бъдат почистени от остатъците след сечта - пъни, корени и клони, заемащи около 70-80 % от освободените площи. На места има наличие на останало естествено възобновяване и там няма да се извършват дейности по залесяване. Има площи, в които ще се извършва подпомагане на естественото възобновяване чрез разхвърляне на семена.
Подобни природни аномалии са характерни за сезоните с променливо време - есента и пролетта, когато горещите въздушни маси се срещнат със студени. Тогава се създават условия за формиране на висока скорост на вятъра, явления известни в други райони на земята, като урагани, смерчове, торнада. Силният вятър причинява повреди ветролом и ветровал. Дървесните видове, които образуват централна коренова система (бял, черен бор, дъб, ела) и сърцевидна коренова система (дугласка, лиственица, бук, явор, дъб, трепетлика, липа, габър, елша), страдат от пречупване на стъблата -ветролом. При дървесните видове, които образуват плоска (повърхностна) коренова система, най- често се повалят целите стъбла - ветровал (смърч,
ясен, трепетлика, топола, върба).
насажденията и в ДЛС Широка поляна, ДГС Борино, като има засегнати гори и в ДЛС Борово и ДЛС Извора.
След усърдна теренна работа от служителите се установи, че на територията на ДГС Доспат щетите са нанесени на площ от 98,8 ха. За период от една година е освободена площ от 74,5 ха от пострадалата дървесина. Остава да се извършват дейности по усвояване на пострадала дървесина на площ от 24,3 ха. За да бъдат предприети действия по възобновяване на пострадалите площи, е необходимо те да бъдат почистени от остатъците след сечта - пъни, корени и клони, заемащи около 70-80 % от освободените площи. На места има наличие на останало естествено възобновяване и там няма да се извършват дейности по залесяване. Има площи, в които ще се извършва подпомагане на естественото възобновяване чрез разхвърляне на семена.
Подобни природни аномалии са характерни за сезоните с променливо време - есента и пролетта, когато горещите въздушни маси се срещнат със студени. Тогава се създават условия за формиране на висока скорост на вятъра, явления известни в други райони на земята, като урагани, смерчове, торнада. Силният вятър причинява повреди ветролом и ветровал. Дървесните видове, които образуват централна коренова система (бял, черен бор, дъб, ела) и сърцевидна коренова система (дугласка, лиственица, бук, явор, дъб, трепетлика, липа, габър, елша), страдат от пречупване на стъблата -ветролом. При дървесните видове, които образуват плоска (повърхностна) коренова система, най- често се повалят целите стъбла - ветровал (смърч,
ясен, трепетлика, топола, върба).
Продължава усвояването на пострадалата дървесина от ветролом и ветровал в държавните стопанства на ЮЦДП - гр. Смолян.
Продължава усвояването на пострадалата дървесина от ветролом и ветровал в държавните стопанства на ЮЦДП - гр. Смолян.
На 17.09.2022г., в териториалния обхват на ТП „ДГС Доспат“ премина природно бедствие - вихрова буря. Тя причини значителни щети на
насажденията и в ДЛС Широка поляна, ДГС Борино, като има засегнати гори и в ДЛС Борово и ДЛС Извора.
След усърдна теренна работа от служителите се установи, че на територията на ДГС Доспат щетите са нанесени на площ от 98,8 ха. За период от една година е освободена площ от 74,5 ха от пострадалата дървесина. Остава да се извършват дейности по усвояване на пострадала дървесина на площ от 24,3 ха. За да бъдат предприети действия по възобновяване на пострадалите площи, е необходимо те да бъдат почистени от остатъците след сечта - пъни, корени и клони, заемащи около 70-80 % от освободените площи. На места има наличие на останало естествено възобновяване и там няма да се извършват дейности по залесяване. Има площи, в които ще се извършва подпомагане на естественото възобновяване чрез разхвърляне на семена.
Подобни природни аномалии са характерни за сезоните с променливо време - есента и пролетта, когато горещите въздушни маси се срещнат със студени. Тогава се създават условия за формиране на висока скорост на вятъра, явления известни в други райони на земята, като урагани, смерчове, торнада. Силният вятър причинява повреди ветролом и ветровал. Дървесните видове, които образуват централна коренова система (бял, черен бор, дъб, ела) и сърцевидна коренова система (дугласка, лиственица, бук, явор, дъб, трепетлика, липа, габър, елша), страдат от пречупване на стъблата -ветролом. При дървесните видове, които образуват плоска (повърхностна) коренова система, най- често се повалят целите стъбла - ветровал (смърч,
ясен, трепетлика, топола, върба).
насажденията и в ДЛС Широка поляна, ДГС Борино, като има засегнати гори и в ДЛС Борово и ДЛС Извора.
След усърдна теренна работа от служителите се установи, че на територията на ДГС Доспат щетите са нанесени на площ от 98,8 ха. За период от една година е освободена площ от 74,5 ха от пострадалата дървесина. Остава да се извършват дейности по усвояване на пострадала дървесина на площ от 24,3 ха. За да бъдат предприети действия по възобновяване на пострадалите площи, е необходимо те да бъдат почистени от остатъците след сечта - пъни, корени и клони, заемащи около 70-80 % от освободените площи. На места има наличие на останало естествено възобновяване и там няма да се извършват дейности по залесяване. Има площи, в които ще се извършва подпомагане на естественото възобновяване чрез разхвърляне на семена.
Подобни природни аномалии са характерни за сезоните с променливо време - есента и пролетта, когато горещите въздушни маси се срещнат със студени. Тогава се създават условия за формиране на висока скорост на вятъра, явления известни в други райони на земята, като урагани, смерчове, торнада. Силният вятър причинява повреди ветролом и ветровал. Дървесните видове, които образуват централна коренова система (бял, черен бор, дъб, ела) и сърцевидна коренова система (дугласка, лиственица, бук, явор, дъб, трепетлика, липа, габър, елша), страдат от пречупване на стъблата -ветролом. При дървесните видове, които образуват плоска (повърхностна) коренова система, най- често се повалят целите стъбла - ветровал (смърч,
ясен, трепетлика, топола, върба).
“Гората е живот и споделена отговорност”
Южноцентрално държавно предприятие - гр. Смолян и Регионална библиотека „Николай Вранчев” - гр.Смолян обявяват конкурс за къс разказ и стихотворение
“Гората е живот и споделена отговорност”
Конкурсът е по повод Седмицата на гората 2024 г., а целта е да бъде представена
красотата на Родопа планина, мястото й в живота на родопчани и отговорното
красотата на Родопа планина, мястото й в живота на родопчани и отговорното
опазване на биоразнообразието в нея..
Регламент
1. Конкурсът се провежда в две категории - „Къс разказ” и „Стихотворение”,
като участниците могат да кандидатстват с ЕДНА непубликувана творба.
Допуска се участие и в двете категории.
2. Заглавието на творбите е по избор на участниците, a съдържанието трябва
да отговаря на целта на конкурса.
3. Участници могат да бъдат жители на област Смолян в следните
възрастови групи:12-14 години;15-19 години; над 20 години
4. Изпратените творби в категория „Къс разказ” да не надвишават 5 печатни
страници и бъдат напечатани с шрифт Times New Roman/12, Arial/12.
5. Изпратените творби в категория „Стихотворение” да не надвишават 3
печатни страници и бъдат напечатани с шрифт Times New Roman/12,
Arial/12.
6. Всички участници в конкурса, лично или чрез представляващо ги лице
(родител), дават съгласие чрез попълване на Декларация 1 или 2, че
предоставят правото творбите им или част от тях да се съхраняват и
публикуват от организаторите. В същите декларации се дава съгласие за
публикуване на снимки от събитието по награждаване на победителите.
Във всяка една от категориите ще се присъждат по три награди – първо,
второ, трето място.
7. Адрес за получаване на творбите: 4700 – гр. Смолян, ул. „Дичо Петров” 7,
Регионална библиотека „Николай Вранчев”, отдел „Културна дейност”.
8. Всяка творба да бъде придружена с подписана Декларация 1 или 2
(свалени от интернет страницата на библиотеката www.librarysm.com) и
пълни данни включващи: три имена, населено място, точен адрес,
телефон, име на родител (ако е приложимо).
9. Срок за изпращане на творбите: 23 март 2024 г.
Победителите и датата на награждаването ще бъдат обявени първата седмица на
м.април 2024 г. на интернет страниците на ЮЦДП - гр. Смолян и Регионална
1. Конкурсът се провежда в две категории - „Къс разказ” и „Стихотворение”,
като участниците могат да кандидатстват с ЕДНА непубликувана творба.
Допуска се участие и в двете категории.
2. Заглавието на творбите е по избор на участниците, a съдържанието трябва
да отговаря на целта на конкурса.
3. Участници могат да бъдат жители на област Смолян в следните
възрастови групи:12-14 години;15-19 години; над 20 години
4. Изпратените творби в категория „Къс разказ” да не надвишават 5 печатни
страници и бъдат напечатани с шрифт Times New Roman/12, Arial/12.
5. Изпратените творби в категория „Стихотворение” да не надвишават 3
печатни страници и бъдат напечатани с шрифт Times New Roman/12,
Arial/12.
6. Всички участници в конкурса, лично или чрез представляващо ги лице
(родител), дават съгласие чрез попълване на Декларация 1 или 2, че
предоставят правото творбите им или част от тях да се съхраняват и
публикуват от организаторите. В същите декларации се дава съгласие за
публикуване на снимки от събитието по награждаване на победителите.
Във всяка една от категориите ще се присъждат по три награди – първо,
второ, трето място.
7. Адрес за получаване на творбите: 4700 – гр. Смолян, ул. „Дичо Петров” 7,
Регионална библиотека „Николай Вранчев”, отдел „Културна дейност”.
8. Всяка творба да бъде придружена с подписана Декларация 1 или 2
(свалени от интернет страницата на библиотеката www.librarysm.com) и
пълни данни включващи: три имена, населено място, точен адрес,
телефон, име на родител (ако е приложимо).
9. Срок за изпращане на творбите: 23 март 2024 г.
Победителите и датата на награждаването ще бъдат обявени първата седмица на
м.април 2024 г. на интернет страниците на ЮЦДП - гр. Смолян и Регионална
библиотека „Николай Вранчев”.
За информация: тел: 0301/62524
За информация: тел: 0301/62524
Стадо алпийски козирози ще отглеждат на територията на ДЛС „Кормисош“
На територията на ДЛС „Кормисош“ бяха разселени 16 броя от вида алпийски
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Повече снимки може да откриете в страницата на ЮЦДП във фейсбук:
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
Стадо алпийски козирози ще отглеждат на територията на ДЛС „Кормисош“
На територията на ДЛС „Кормисош“ бяха разселени 16 броя от вида алпийски
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Повече снимки може да откриете в страницата на ЮЦДП във фейсбук:
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
Стадо алпийски козирози ще отглеждат на територията на ДЛС „Кормисош“
На територията на ДЛС „Кормисош“ бяха разселени 16 броя от вида алпийски
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Повече снимки може да откриете в страницата на ЮЦДП във фейсбук:
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
170 са обявените за вековни дървета на територията на ЮЦДП-Смолян
На територията на Южноцентрално държавно предприятие - Смолян, която
включва областите Кърджали, Пловдив, Смолян и Пазарджик (без Община
Белово), има обявени 170 вековни дървета. Най-възрастните дървета са
чинари на 1 100 г., 900 г. и 700 години, и се намират в с. Белащица, м.
„Чифлика“, Община Родопи, Област Пловдив. Един чинар на възраст от 800
години се намира в с. Долнослав, м. „Св. Пантелеймон“, Община
Асеновград.
Най-дебелите дървета отново са чинари с обиколка от 1,3м.; 13,76 м.; 7
м.; 6,30 м.; 6,20 м.; 6,13 м.. Най-възрастното дърво е и с най-голяма
обиколка. То се намира в село Белащица, м. „Чифлика“, Община Родопи.
Интересна е лозата, която се намира в с. Паталеница, манастир "Св.
Петка", Община Пазарджик, Област Пазарджик, която е на възраст от 200
години и има обиколка 1,1 метра.
В смолянско най-възрастните са зимен бук на 330 г. в с. Малево /височина
26 м. и обиколка 4;57 м./; три тристагодишни дървета от вида бук, които
се намират в с. Сивино, с. Вълчан и с. Борино; Старият чинар в гр.
Смолян, който е на над 300 г.; чинар в с. Петково на 150 г.; круша на
250 г. в с. Бостина.
Видовото разнообразие от вековни дървета на територията на ЮЦДП е
богато:
- от иглолистните дървесни видове: Смърч (15 бр.), Черен бор (8 бр.),
Бял бор (3 бр.), Ела (1 бр.), Ливански кедър (1 бр.), Бяла мура (1 бр.),
Секвоя (3 бр.)
- от широколистните дървесни видове: Източен чинар (37 бр.), Бук (25
бр.), Летен дъб (18 бр.), Зимен дъб (7 бр.), Благун (10 бр.), Цер (8
бр.), Черна топола ( 5 бр.), Обикновен орех (3 бр.), Обикновен кестен
(2 бр.), джел (1 бр.), Дръжкоцветен дъб (2 бр.), Източен чинар ( 5 бр.),
Пърнар (3 бр.), Космат дъб (3 бр.), Конски кестен (1 бр.), Круша (1
бр.), Липа (1 бр.), Лоза (1 бр.), Полски бряст (2 бр.), Полски ясен (1
бр.), Черна черница (1 бр.), Черната фурма (Dyospirus lotus) (1 бр.)
Също така интересен факт е, че по инициатива на лесовъдите от региона на
Смолян, с Постановление № 12976 от 12.09.1931 г. на Министерството на
земеделието и държавните имоти (МЗДИ) е обявена първата защитена
територия в България. Това е местността Храстево (Растьово), над
тогавашния гр. Дьовлен /гр. Девин/. Нормативният акт за обявяването и е
публикуван в ДВ. Бр. 149 от 30.09.1931 г., но е отменен през 1944
година с Постановление № 490 от 13 януари 1944 г. на МЗДИ.
През 2012 г. със Заповед No.РД-173 от 23.02.2012 г.(бр. 26/2012 на
Държавен вестник) на министъра на околната среда и водите, се обявява
като защитена местност „Храстево“, с цел опазване на уникална вековна
гора от черен бор с участие на горун, цер, обикновен габър, планински
бряст, бук и др. и с групова структура, както и с цел възстановяване на
най-старата защитена територия, обявена в България, по инициатива на
лесовъдите от региона на Смолян.
На страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към
Министерство на околната среда и водите има публикуван „Регистър на
вековните дървета в България“. Той представя всички официално обявени
за вековни дървета в България.
включва областите Кърджали, Пловдив, Смолян и Пазарджик (без Община
Белово), има обявени 170 вековни дървета. Най-възрастните дървета са
чинари на 1 100 г., 900 г. и 700 години, и се намират в с. Белащица, м.
„Чифлика“, Община Родопи, Област Пловдив. Един чинар на възраст от 800
години се намира в с. Долнослав, м. „Св. Пантелеймон“, Община
Асеновград.
Най-дебелите дървета отново са чинари с обиколка от 1,3м.; 13,76 м.; 7
м.; 6,30 м.; 6,20 м.; 6,13 м.. Най-възрастното дърво е и с най-голяма
обиколка. То се намира в село Белащица, м. „Чифлика“, Община Родопи.
Интересна е лозата, която се намира в с. Паталеница, манастир "Св.
Петка", Община Пазарджик, Област Пазарджик, която е на възраст от 200
години и има обиколка 1,1 метра.
В смолянско най-възрастните са зимен бук на 330 г. в с. Малево /височина
26 м. и обиколка 4;57 м./; три тристагодишни дървета от вида бук, които
се намират в с. Сивино, с. Вълчан и с. Борино; Старият чинар в гр.
Смолян, който е на над 300 г.; чинар в с. Петково на 150 г.; круша на
250 г. в с. Бостина.
Видовото разнообразие от вековни дървета на територията на ЮЦДП е
богато:
- от иглолистните дървесни видове: Смърч (15 бр.), Черен бор (8 бр.),
Бял бор (3 бр.), Ела (1 бр.), Ливански кедър (1 бр.), Бяла мура (1 бр.),
Секвоя (3 бр.)
- от широколистните дървесни видове: Източен чинар (37 бр.), Бук (25
бр.), Летен дъб (18 бр.), Зимен дъб (7 бр.), Благун (10 бр.), Цер (8
бр.), Черна топола ( 5 бр.), Обикновен орех (3 бр.), Обикновен кестен
(2 бр.), джел (1 бр.), Дръжкоцветен дъб (2 бр.), Източен чинар ( 5 бр.),
Пърнар (3 бр.), Космат дъб (3 бр.), Конски кестен (1 бр.), Круша (1
бр.), Липа (1 бр.), Лоза (1 бр.), Полски бряст (2 бр.), Полски ясен (1
бр.), Черна черница (1 бр.), Черната фурма (Dyospirus lotus) (1 бр.)
Също така интересен факт е, че по инициатива на лесовъдите от региона на
Смолян, с Постановление № 12976 от 12.09.1931 г. на Министерството на
земеделието и държавните имоти (МЗДИ) е обявена първата защитена
територия в България. Това е местността Храстево (Растьово), над
тогавашния гр. Дьовлен /гр. Девин/. Нормативният акт за обявяването и е
публикуван в ДВ. Бр. 149 от 30.09.1931 г., но е отменен през 1944
година с Постановление № 490 от 13 януари 1944 г. на МЗДИ.
През 2012 г. със Заповед No.РД-173 от 23.02.2012 г.(бр. 26/2012 на
Държавен вестник) на министъра на околната среда и водите, се обявява
като защитена местност „Храстево“, с цел опазване на уникална вековна
гора от черен бор с участие на горун, цер, обикновен габър, планински
бряст, бук и др. и с групова структура, както и с цел възстановяване на
най-старата защитена територия, обявена в България, по инициатива на
лесовъдите от региона на Смолян.
На страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към
Министерство на околната среда и водите има публикуван „Регистър на
вековните дървета в България“. Той представя всички официално обявени
за вековни дървета в България.
Pamporovo
Интернет страницата не използва бисквитки (cookies).
Скъпи потребители,
От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.
Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)
Във връзка с това Родопи нюз ЕООД приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.
Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.
собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян