Стадо алпийски козирози ще отглеждат на територията на ДЛС „Кормисош“
 
 
На територията на ДЛС „Кормисош“ бяха разселени 16 броя от вида алпийски
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Повече снимки може да откриете в страницата на ЮЦДП във фейсбук:
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
 
Стадо алпийски козирози ще отглеждат на територията на ДЛС „Кормисош“
 
 
На територията на ДЛС „Кормисош“ бяха разселени 16 броя от вида алпийски
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Повече снимки може да откриете в страницата на ЮЦДП във фейсбук:
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
 
Стадо алпийски козирози ще отглеждат на територията на ДЛС „Кормисош“
 
 
На територията на ДЛС „Кормисош“ бяха разселени 16 броя от вида алпийски
козирог, доставени от Бавария. Мъжките животни са 3 на брой, а женските
- 13. Алпийските козирози са закупени от фирма "Стандарт Хънт" ЕАД, по
договора за съвместна дейност в ДЛС “Кормисош”. Мястото на разселване е
определено след предварително проучване върху възможностите за
възстановяване на този вид в България, на база информация за екологията
и биологията на вида, исторически и литературни данни за
разпространението и ГИС анализи на терена във високите части на
българските планини, следвайки общоприетите препоръки на Международния
Съюз за опазване на природата (IUCN) за възстановяване на популациите на
видове.
На територията, където са разселени животните има изградена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните
ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански
район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и
пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното
управления на ЮЦДП - Смолян. В карантинната ограда козирозите ще
престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се
извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за
изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното
състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински
сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в
карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната
ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за
здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо,
което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на
свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото
по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна,
каза още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част
от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12
пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище
в Родопите - „Бориковска пещера“ (край с. Могилица, Община Смолян). След
това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански
страни. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски
козирози от Швейцария и се разселват около върховете „Мусала“ и „Ботев“.
Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80
екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или
ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „Кухороги“, типичен
представител на подсемейство „Кози“.
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 cm,
височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са почти два
пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите
си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени
напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното
нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено.
Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени
ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата
сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Повече снимки може да откриете в страницата на ЮЦДП във фейсбук:
https://www.facebook.com/UCDPSmolyan?locale=bg_BG
 

Мечка от „Кормисош” намери дом в Германия

 

Мечка от вивариума на Ловно стопанство „Кормисош“ намери нов дом  в Германия. Едно от останалите пет защитени животни отпътува за парк за кафяви мечки „Gnadenhof für Bären“, съобщиха от пресцентъра на РИОСВ-Смолян. Животното е упоено от екоексперти и е качено в специализирана кола за транспорт. Разходите по преместването се поемат изцяло от германския парк.  Убежището на звяра е намерено по инициатива на МОСВ и Държавно ловно стопанство „Кормисош" - Лъки,  със съдействието на германския парк и  нашето сдружение за дива природа "Балкани".

От май 2013 г. до сега 10 от общо 14-те мечки във вивариума в „Кормисош” заминаха за зоопаркове в Белгия, Холандия и Германия. Така  за зверовете, които от години живеят в бетонни клетки ще бъдат осигурени спокойни старини. Остават още 4 мечки, за които екоминистерството ще продължи да търси нов дом, тъй като скъпата издръжка на защитените животни затруднява стопанството  в изхранването им.  

Мечка от „Кормисош” намери дом в Германия

 

Мечка от вивариума на Ловно стопанство „Кормисош“ намери нов дом  в Германия. Едно от останалите пет защитени животни отпътува за парк за кафяви мечки „Gnadenhof für Bären“, съобщиха от пресцентъра на РИОСВ-Смолян. Животното е упоено от екоексперти и е качено в специализирана кола за транспорт. Разходите по преместването се поемат изцяло от германския парк.  Убежището на звяра е намерено по инициатива на МОСВ и Държавно ловно стопанство „Кормисош" - Лъки,  със съдействието на германския парк и  нашето сдружение за дива природа "Балкани".

От май 2013 г. до сега 10 от общо 14-те мечки във вивариума в „Кормисош” заминаха за зоопаркове в Белгия, Холандия и Германия. Така  за зверовете, които от години живеят в бетонни клетки ще бъдат осигурени спокойни старини. Остават още 4 мечки, за които екоминистерството ще продължи да търси нов дом, тъй като скъпата издръжка на защитените животни затруднява стопанството  в изхранването им.  

Pamporovo

V1 250x250 BG 2018

rodopinews 640pxX640px

 

Интернет страницата  не използва бисквитки (cookies).

Скъпи потребители,

От  25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това Родопи нюз ЕООД  приема нова "Политика за поверителност", съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

 собственик -Родопи нюз ЕООД-Смолян