Екатерина Дафовска: Това беше моя мечта, която се осъществи и наистина се запечата за много дълго време в мен

Чепеларе отбеляза  20 години от спечелването на първия и единствен за България  златен медал  от  Зимни  олимпийски игри. Той е спечелен от Екатерина Дафовска в Нагано  на 9-ти февруари 1998 г. в дисциплината 15 километра индивидуално. Какви са емоциите и спомените, които предизвиква  тази дата 20 години по-късно у Катя, споделя самата  тя.

-20 години след спечелването на медала, какви емоции връща тази дата в теб?

-Ами емоциите са най-вече покрай празненствата в града  и самата организация иначе за мене си е един нормален ден, връщащ ме към спомените от преди 20 години.

- Кой спомен се е запечатал най-много в теб?

- Ами най-вече стълбичката и когато чух химна на България. Това беше една моя мечта, която се осъществи и наистина се запечата за много дълго време в мен.

- Когато  донесе медала в Чепеларе, кое беше нещото, което най-много ти стопли сърцето?

- Най-вече посрещането в Чепеларе, защото се беше изсипал целия град, имаше хора от цялата околност, имаше много хора, много повече отколкото са жителите на града и най-вълнуващия момент беше може би това топло посрещане

-Какво се промени за теб през тези 20 години?

- След като приключих със спорта тук продължих със бизнес да се занимавам и построих хотел на Пампорово, това е по-различното. И това, че вече съм председател на Федерацията по биатлон и се грижа основно за това да са подсигурени национални те отбори.

-Има ли млади надежди в биатлона?

-Има , да. Не са чак толкова много, но на фона на целия ни спорт мисля, че се стараят и клубовете, и ние като федерация. Най-много сега се надяваме на мъжете да направят достойно класиране и младите да следват техния път.

-От къде идват тези  традиции в зимните спортове в Чепеларе, градът е представен от четирима състезатели на Олимпиадата в ПьонгЧанг?

-Според мене доста качествени деца има и това е основната причина. Също така това, че не са толкова презадоволени и имат амбицията да се борят и да постиган по-големи цели. Традициите са още много отдавна, не са от вчера и от днес. Просто на моменти имаше през демокрацията, при смяната на режимите, затихващи функции. Спортното училище в Чепеларе преди години изкарваше доста кадри, сега, за съжаление не е така и само в клубовете се работи.

-Кой те запали по биатлона, кой беше човекът с който направи своите първи стъпки в този спорт?

-Аз първо започнах със ски ориентирането и там треньорът ми, който 5 години ме тренира-Иван Мачкърски, видя явно в мен явно доста отличаващи се данни, защото той ме насочи да се ориентирам в олимпийски спорт, това бяха неговите думи . И аз в 8 клас реших да се прехвърля в Спортното училище и може да се каже, че влязох без приемни изпити , с неговата гаранция, че съм подготвен кадър и направо си избрах биатлона и така започна всичко.

-Какво мислиш за шансовете на Радо, Теодора, Антон и Димитър в Пьонг Чанг?

-Ами пожелавам им успех, всеки да има своя ден шанс , късмет, защото без това няма как да се получат нещата и дай Боже, да ни зарадват!