Чепеларе се поклони пред паметта на отец Евстати Янков
 IMG-f562e083e5f1f900245234ceeba329f9-VIMG-cf5133bf54c116dad15e90a1472d3519-V
 
Чепеларе се поклони пред паметта на човека, който местните хора почитат като светец- отец Евстати Янков. В града е създаден инициативния комитет, който със съдействието на Община Чепеларе и Пловдивската Света Митрополия, в градинката на църквата ще изгради бюст-паметник, свидетелство за признателност към този изключителен свещенник, служил там в годините между 1915г. И 1952г.
 Ще бъде  внесено  искане пред Пловдивската митрополия да бъде канонизиран. 66 години след смъртта на отец Евстати Янков той не е забравен, а за него се разказват истории-легенди.
 
В  двора на църквата „Св. Атанасий Велики“ в Чепеларе,  бе отслужена  панихида, на която се събраха много хора, за да се поклонят на гроба на  светеца. В Чепеларе е жива вярата, че там почива свят човек, който чува молитвите им за прошка и привлича Божията милост.
 
„В светлината на празниците на Христовото Възкресение се събираме, за да отбележим паметта и кончината на един духовен пастор, който просиява с дълъг и ползотворен живот в Родопите. Паметта не е забравена 66 години след неговата смърт на свещеномъченик. Въпрос на време е, за наша утеха, да се започне процедура за канонизация на отец Евстати. Чудотворец сме имали в Чепеларе, и още вярваме, че закриля хората в града ни!“, каза отец Станимир.
 
Протоиерей Янков е роден на 20 август 1886 г. в много бедно семейство с четири деца. Той трябвало  да започне работа едва на 12 години, след като завършва трети клас в бакалията на чорбаджия в Асеновград. За да пести пари момчето се прибирало пеш и извървявало 55 километра, за да види близките си. Завръща се в родния град Чепеларе като клиросен певец в храма „Св. Георги“ през 1914 г. , след като е завършил свещеническото училище в Бачковския манастир. Създава семейство с Тодора Найденова, а малко по-късно се ражда синът Симеон. Ръкоположен бил за дякон, на следващата година за свещеник, а с жена си организирали първия църковен хор, на който презвитерата била диригент. Свещеникът я губи след 18 г. брак и сам отгледал сина си. След като го изпратил да учи в Семинарията, се отдал всецяло на служението в храм „Св. Атанасий Велики“ в Чепеларе, където Евстати Янков служил 37 години. Свещеникът бил пример за подражание, милосърдие и благост.
 
За всеки празник Рождество Христово и за Великден , вдовиците  намирали под вратите си пари за посрещане на светлия празник. През зимата „някой“ оставял на бедните чепеларци дърва за огрев, но всички се всъщност знаели кой е тайният благодетел. Снаха му Катя Евстатиева си спомня, че никога не е донасял хляба от църквата, раздавал го по пътя на бедните, които го причаквали. „Как вие ще празнувате на пълни маси Великден и Рождество Христово, а вашите събратя ще гладуват?”, питал отец Евстати. Ден преди Рождество Христово винаги успявал да събере такова количества храна, че наемал специални хора да я разнасят по къщите на бедните. Успял да организира хората да съберат пари за крава на болни от туберколоза майка и двете ѝ деца, за което той самият дал по-голямата част от сумата. Разказва се и случай, когато дете откраднало два хляба от църквата и се уплашило, когато се сблъскало със свещеника на излизане, но чуло ласкавото: „Върви, мило, върви, и аз знам какво е глад. 
 
Емблематичен за благородството му е случай, когато простил на крадците, които нахлули посреднощ в къщата му и задигнали събраните пари за камбанарията. След време един от тях го извикал да освети къщата му, издигната с крадените пари, а Отец Евстати отишъл и направил водосвета с думите, че сега парите вече не са крадени, а осветени. Докато бил жив отецът помагал на всички – редовно давал пари на вдовица, отгледала 4-те си деца, а хората в Чепеларе още помнят, че когато давал пари, не ги броял, отварял кесията и давал, знаейки, че повечето няма да бъдат върнати. Много от историите за отеца звучат кат олегенди, но хората ги разказват с пълно убеждение, че са истина. Момиченце страдащо от епилепсия, спира да прави припадъци след като отец Евстати му прочел молитва, а след години става майка на две деца. По време на мобилизацията събрал всички, които щели да заминават за фронта и направил молебен, след който нито един от войниците от Чепеларе не загинал и всички се върнали живи. Хората вярвали, че молитвата на техния свят отец ги е спасила. Възрастна вече жена от Чепеларе си спомня, че дълго нямало вест от мъжа ѝ изпратен в Охрид, отиват със свекървата при отец Евстати да се помолят, а той им казва, че по молитвите им разбрал, че техният близък е жив. И действително след дни войникът действително се обадил.
 
След сложна операция през пролетта на 1952г протойерей Евстати успял да се попривдигне от болничното легло, за да проповядва от там в края на Страстната седмица. Последният час на отец Евстати Янков настъпва точно когато забиват църковните камбани, възвестяващи Възкресение Христово на 20 април 1952 г. Болничната стая се изпълнила с ярка силна светлина, постепенно се вдигнала нагоре и излязла през тавана. Когато поразените от явлението болни дошли на себе си видели, че свещеникът вече е предал душата на Бога, а вътре се носело благоухание. Дошлите лекари съблекли халата му и го хвърлили на съседното легло, където лежал неподвижно тежко болен, който по-късно оздравял.
 
Километрична върволица от хора излязла на 2 километра от Чепеларе, за да посрещне линейката с тялото на любимия пастир, а мнозина паднали на колене. Нощното шествие с горящи свещи минало през центъра към храма, а носачите често се сменяли, защото всеки искал да поноси поне за малко владиката на Родопите. Така наричали отец Евстати, бдението за когото било като пасхална служба, а прощаването на другия ден продължило с часове.
  Чистата слава на отеца кара и до днес мнозина вярващи да отиват рано сутрин на гроба му, да изплакват мъката си и да се молят, а хората вярват, че той и днес е духовен водач.
Чепеларе се поклони пред паметта на отец Евстати Янков
 IMG-f562e083e5f1f900245234ceeba329f9-VIMG-cf5133bf54c116dad15e90a1472d3519-V
 
Чепеларе се поклони пред паметта на човека, който местните хора почитат като светец- отец Евстати Янков. В града е създаден инициативния комитет, който със съдействието на Община Чепеларе и Пловдивската Света Митрополия, в градинката на църквата ще изгради бюст-паметник, свидетелство за признателност към този изключителен свещенник, служил там в годините между 1915г. И 1952г.
 Ще бъде  внесено  искане пред Пловдивската митрополия да бъде канонизиран. 66 години след смъртта на отец Евстати Янков той не е забравен, а за него се разказват истории-легенди.
 
В  двора на църквата „Св. Атанасий Велики“ в Чепеларе,  бе отслужена  панихида, на която се събраха много хора, за да се поклонят на гроба на  светеца. В Чепеларе е жива вярата, че там почива свят човек, който чува молитвите им за прошка и привлича Божията милост.
 
„В светлината на празниците на Христовото Възкресение се събираме, за да отбележим паметта и кончината на един духовен пастор, който просиява с дълъг и ползотворен живот в Родопите. Паметта не е забравена 66 години след неговата смърт на свещеномъченик. Въпрос на време е, за наша утеха, да се започне процедура за канонизация на отец Евстати. Чудотворец сме имали в Чепеларе, и още вярваме, че закриля хората в града ни!“, каза отец Станимир.
 
Протоиерей Янков е роден на 20 август 1886 г. в много бедно семейство с четири деца. Той трябвало  да започне работа едва на 12 години, след като завършва трети клас в бакалията на чорбаджия в Асеновград. За да пести пари момчето се прибирало пеш и извървявало 55 километра, за да види близките си. Завръща се в родния град Чепеларе като клиросен певец в храма „Св. Георги“ през 1914 г. , след като е завършил свещеническото училище в Бачковския манастир. Създава семейство с Тодора Найденова, а малко по-късно се ражда синът Симеон. Ръкоположен бил за дякон, на следващата година за свещеник, а с жена си организирали първия църковен хор, на който презвитерата била диригент. Свещеникът я губи след 18 г. брак и сам отгледал сина си. След като го изпратил да учи в Семинарията, се отдал всецяло на служението в храм „Св. Атанасий Велики“ в Чепеларе, където Евстати Янков служил 37 години. Свещеникът бил пример за подражание, милосърдие и благост.
 
За всеки празник Рождество Христово и за Великден , вдовиците  намирали под вратите си пари за посрещане на светлия празник. През зимата „някой“ оставял на бедните чепеларци дърва за огрев, но всички се всъщност знаели кой е тайният благодетел. Снаха му Катя Евстатиева си спомня, че никога не е донасял хляба от църквата, раздавал го по пътя на бедните, които го причаквали. „Как вие ще празнувате на пълни маси Великден и Рождество Христово, а вашите събратя ще гладуват?”, питал отец Евстати. Ден преди Рождество Христово винаги успявал да събере такова количества храна, че наемал специални хора да я разнасят по къщите на бедните. Успял да организира хората да съберат пари за крава на болни от туберколоза майка и двете ѝ деца, за което той самият дал по-голямата част от сумата. Разказва се и случай, когато дете откраднало два хляба от църквата и се уплашило, когато се сблъскало със свещеника на излизане, но чуло ласкавото: „Върви, мило, върви, и аз знам какво е глад. 
 
Емблематичен за благородството му е случай, когато простил на крадците, които нахлули посреднощ в къщата му и задигнали събраните пари за камбанарията. След време един от тях го извикал да освети къщата му, издигната с крадените пари, а Отец Евстати отишъл и направил водосвета с думите, че сега парите вече не са крадени, а осветени. Докато бил жив отецът помагал на всички – редовно давал пари на вдовица, отгледала 4-те си деца, а хората в Чепеларе още помнят, че когато давал пари, не ги броял, отварял кесията и давал, знаейки, че повечето няма да бъдат върнати. Много от историите за отеца звучат кат олегенди, но хората ги разказват с пълно убеждение, че са истина. Момиченце страдащо от епилепсия, спира да прави припадъци след като отец Евстати му прочел молитва, а след години става майка на две деца. По време на мобилизацията събрал всички, които щели да заминават за фронта и направил молебен, след който нито един от войниците от Чепеларе не загинал и всички се върнали живи. Хората вярвали, че молитвата на техния свят отец ги е спасила. Възрастна вече жена от Чепеларе си спомня, че дълго нямало вест от мъжа ѝ изпратен в Охрид, отиват със свекървата при отец Евстати да се помолят, а той им казва, че по молитвите им разбрал, че техният близък е жив. И действително след дни войникът действително се обадил.
 
След сложна операция през пролетта на 1952г протойерей Евстати успял да се попривдигне от болничното легло, за да проповядва от там в края на Страстната седмица. Последният час на отец Евстати Янков настъпва точно когато забиват църковните камбани, възвестяващи Възкресение Христово на 20 април 1952 г. Болничната стая се изпълнила с ярка силна светлина, постепенно се вдигнала нагоре и излязла през тавана. Когато поразените от явлението болни дошли на себе си видели, че свещеникът вече е предал душата на Бога, а вътре се носело благоухание. Дошлите лекари съблекли халата му и го хвърлили на съседното легло, където лежал неподвижно тежко болен, който по-късно оздравял.
 
Километрична върволица от хора излязла на 2 километра от Чепеларе, за да посрещне линейката с тялото на любимия пастир, а мнозина паднали на колене. Нощното шествие с горящи свещи минало през центъра към храма, а носачите често се сменяли, защото всеки искал да поноси поне за малко владиката на Родопите. Така наричали отец Евстати, бдението за когото било като пасхална служба, а прощаването на другия ден продължило с часове.
  Чистата слава на отеца кара и до днес мнозина вярващи да отиват рано сутрин на гроба му, да изплакват мъката си и да се молят, а хората вярват, че той и днес е духовен водач.
Радо Янков поднови тренировките си в Чепеларе,  нахъсан е за нови победи
 
Радослав Янков поднови тренировките си за физическата си подготовка в Чепеларе. До август месец световният шампион в сноуборда ще заложи на конденционни тренировки с личния си треньор, които ще се провеждат по график в родния му град  и в София. 
През август месец сноубордистът ще проведе летен лагер на Белмекен. Въпреки резултатите от Олимпиадата, Радослав Янков  е нахъсан за нови успехи.
 
 
" Тренировките продължават и до следващия сезон, имаме Световно първенство, така че съм си мотивиран и така започвам да тренирам, така имам глад за класирания", каза Янков. Радо не пропуска в свободното си време и да покара колело в родната си планина.
Радо Янков поднови тренировките си в Чепеларе,  нахъсан е за нови победи
 
Радослав Янков поднови тренировките си за физическата си подготовка в Чепеларе. До август месец световният шампион в сноуборда ще заложи на конденционни тренировки с личния си треньор, които ще се провеждат по график в родния му град  и в София. 
През август месец сноубордистът ще проведе летен лагер на Белмекен. Въпреки резултатите от Олимпиадата, Радослав Янков  е нахъсан за нови успехи.
 
 
" Тренировките продължават и до следващия сезон, имаме Световно първенство, така че съм си мотивиран и така започвам да тренирам, така имам глад за класирания", каза Янков. Радо не пропуска в свободното си време и да покара колело в родната си планина.

Олимпийците на Чепеларе се срещнаха с децата от родния си град в ОДК

 IMG 20180413 162134vlcsnap-2018-04-14-09h09m52s268

Вълнуваща среща с децата на Чепеларе проведоха участниците в Олимпиадата в Пьонг Чанг от родопското градче. Сноубордистите Радослав Янков и Теодора Пенчева, заедно с биатлонистите Антон Синапов и Димитър Герджиков, раздадоха автографи на бъдещите спортисти от Чепеларе и им разказаха за преживяванията си на Олимпиадата. Децата задаваха много въпроси, свързани със спортната кариера на техните шампиони.

И четиримата състезатели са направили първите си стъпки в спорта от Чепеларе. Радослав Янков сподели, че най-вълнуващия момент за него е било това, че е носил българското знаме. Като знаменосец на българската делегация той изпитал голяма гордост, когато излязъл на големия стадион, а сърцето му се разтуптяло както при старта на състезанията. „Разбира се, целта на Олимпиадата не беше изпълнена, но мисля, че 6-то място в генералното класиране е едно много добро класиране и това трябва да се оцени от хората“, каза световният шампион в сноуборда Радослав Янков.

„Мога да им кажа само да следват мечтите си, защото всичко е възможно“, сподели биатлонистът Дмитър Герджиков.

 

IMG-6e0f8dc4bcc6082374d5a3c3498c72ac-VIMG-b1bd78006e2b3e12fb25d6486ba090b8-V

 

„ Най-голямото предизвикателство за мен беше вятърът. На стрелбището беше малко като руска рулетка-който успееше да се пребори с вятъра на стрелбището, той успяваше.“, допълни от своя страна Антон Синапов, също национален съсезател по биатлон.

Сноубордистката Теодора Пенчева пък сподели, че най-незабравимия момент за нея ще остане телефонният разговор, с който разбрала, че ще участва на Олимпиадата.

„Фактът да бъдеш сред най-добрите атлети на света в зимните спортове е изключително интересно“, каза Теодора.

На срещата присъства и олимпийската шампионка от Нагано Екатерина Дафовска и ръководството на Община Чепеларе. Олимпийците на Чепеларе получиха подаръци в знак на признателност за успехите им и за популяризирането на града от Община Чепеларе. Бяха им връчени лично от кметът Славка Чакърова.

vlcsnap-2018-04-14-09h08m42s942vlcsnap-2018-04-14-09h12m34s482

Олимпийците на Чепеларе се срещнаха с децата от родния си град в ОДК

 IMG 20180413 162134vlcsnap-2018-04-14-09h09m52s268

Вълнуваща среща с децата на Чепеларе проведоха участниците в Олимпиадата в Пьонг Чанг от родопското градче. Сноубордистите Радослав Янков и Теодора Пенчева, заедно с биатлонистите Антон Синапов и Димитър Герджиков, раздадоха автографи на бъдещите спортисти от Чепеларе и им разказаха за преживяванията си на Олимпиадата. Децата задаваха много въпроси, свързани със спортната кариера на техните шампиони.

И четиримата състезатели са направили първите си стъпки в спорта от Чепеларе. Радослав Янков сподели, че най-вълнуващия момент за него е било това, че е носил българското знаме. Като знаменосец на българската делегация той изпитал голяма гордост, когато излязъл на големия стадион, а сърцето му се разтуптяло както при старта на състезанията. „Разбира се, целта на Олимпиадата не беше изпълнена, но мисля, че 6-то място в генералното класиране е едно много добро класиране и това трябва да се оцени от хората“, каза световният шампион в сноуборда Радослав Янков.

„Мога да им кажа само да следват мечтите си, защото всичко е възможно“, сподели биатлонистът Дмитър Герджиков.

 

IMG-6e0f8dc4bcc6082374d5a3c3498c72ac-VIMG-b1bd78006e2b3e12fb25d6486ba090b8-V

 

„ Най-голямото предизвикателство за мен беше вятърът. На стрелбището беше малко като руска рулетка-който успееше да се пребори с вятъра на стрелбището, той успяваше.“, допълни от своя страна Антон Синапов, също национален съсезател по биатлон.

Сноубордистката Теодора Пенчева пък сподели, че най-незабравимия момент за нея ще остане телефонният разговор, с който разбрала, че ще участва на Олимпиадата.

„Фактът да бъдеш сред най-добрите атлети на света в зимните спортове е изключително интересно“, каза Теодора.

На срещата присъства и олимпийската шампионка от Нагано Екатерина Дафовска и ръководството на Община Чепеларе. Олимпийците на Чепеларе получиха подаръци в знак на признателност за успехите им и за популяризирането на града от Община Чепеларе. Бяха им връчени лично от кметът Славка Чакърова.

vlcsnap-2018-04-14-09h08m42s942vlcsnap-2018-04-14-09h12m34s482

До 10 май се приемат творбите за националния конкурс „Нова българска музика в 7/8“ Чепеларе 2018

До 10 май се приемат творбите за участие в националния конкурс за авторски вокални и инструментални произведения на фолклорна основа „Нова българска музика в 7/8“- Чепеларе 2018, съобщиха от Общинската администрация. Конкурсът се провежда за седми път, а инициатор, основател и спонсор на музикалното събитие е българинът д-р Георги Лазаров, който
от дълги години живее в Балтимор, САЩ. Община Чепеларе е главен организатор на конкурса.
Конкурсът “Нова Българска Музика в 7/8” има за цел да стимулира създаването на нови авторски вокални и инструментални произведения, нови произведения за солово пеене и солов инструмент, които да популяризират уникалността на българското фолклорно наследство, се посочва в статута на конкурса. Съгласно регламента, композициите ще се състезават в категориите: солова инструментална пиеса, инструментално произведение за народен оркестър, солова вокална творба, вокална творба за народен хор със или без съпровод, нова обработка на фолклорни песни за народни хорове със или без оркестър и нова обработка на инструментални творби за народен оркестър. Творбите ще се класират в два кръга, като допуснатите до финалния ще се представят на концерт в Чепеларе на 16 юни. 
Организаторите уточняват, че конкурсът е за нови произведения и аранжименти, но не за изпълнители. Могат да участват творци, професионалисти и любители не само от България, но и от чужбина.
Предвидена е възможност и за участие на творци не владеещи нотопис, които могат да представят творбите си на аудио запис. Според регламента
може да се използват равноделни и неравноделни ритми, а размерът 7/8 е емблема, но не и ограничение.
Наградният фонд от 10 000 лева се осигурява от фондация „Св. Георги Победоносец“- Балтимор. Информация за регламента и условията за кандидатстване са публикувани на интернет страницата на Община Чепеларе.
Източник: БТА
До 10 май се приемат творбите за националния конкурс „Нова българска музика в 7/8“ Чепеларе 2018

До 10 май се приемат творбите за участие в националния конкурс за авторски вокални и инструментални произведения на фолклорна основа „Нова българска музика в 7/8“- Чепеларе 2018, съобщиха от Общинската администрация. Конкурсът се провежда за седми път, а инициатор, основател и спонсор на музикалното събитие е българинът д-р Георги Лазаров, който
от дълги години живее в Балтимор, САЩ. Община Чепеларе е главен организатор на конкурса.
Конкурсът “Нова Българска Музика в 7/8” има за цел да стимулира създаването на нови авторски вокални и инструментални произведения, нови произведения за солово пеене и солов инструмент, които да популяризират уникалността на българското фолклорно наследство, се посочва в статута на конкурса. Съгласно регламента, композициите ще се състезават в категориите: солова инструментална пиеса, инструментално произведение за народен оркестър, солова вокална творба, вокална творба за народен хор със или без съпровод, нова обработка на фолклорни песни за народни хорове със или без оркестър и нова обработка на инструментални творби за народен оркестър. Творбите ще се класират в два кръга, като допуснатите до финалния ще се представят на концерт в Чепеларе на 16 юни. 
Организаторите уточняват, че конкурсът е за нови произведения и аранжименти, но не за изпълнители. Могат да участват творци, професионалисти и любители не само от България, но и от чужбина.
Предвидена е възможност и за участие на творци не владеещи нотопис, които могат да представят творбите си на аудио запис. Според регламента
може да се използват равноделни и неравноделни ритми, а размерът 7/8 е емблема, но не и ограничение.
Наградният фонд от 10 000 лева се осигурява от фондация „Св. Георги Победоносец“- Балтимор. Информация за регламента и условията за кандидатстване са публикувани на интернет страницата на Община Чепеларе.
Източник: БТА